Основи на тютюна

Основи на тютюна

Blog Article

Когато слязоха в града, вечерният здрач се беше сгъстил. От дворовете на къщите долитаха весели гроздоберски песни, придружени от свирене на акордеони.  

Борис направи лека гримаса и не отговори. Едно момиче не можеше да разбере нищо от възможностите, които обещаваше тютюнът.

В) използуване на роднински връзки, кумство и пр., както и влиянието на други селяни върху максулджията, когото убеждава

— Баща ти трябва да е много беден — съчувствено забеляза тя.

Първото издание отчетливо дистанцира „Тютюн“ от социалистическия реализъм, но съвсем спокойно можем да кажем, че с излизането си част от него неминуемо стават и читатлския кръг, и критиката от страна на писателите.

Крепостта Овеч – свидетел на хилядолетната история по нашите земи

Кърпите и покривката бяха от грубо домашно платно, изгладени и много чисти. Хлябът, нарязан на правилни, тънки филийки, стоеше в плитка кошничка. Приборите лъщяха от чистота. Това бяха все неща, които селянките от рътлина тукашните места, преселени в града, не можеха да усвоят лесно. А съпругата на Чакъра ги знаеше от майка си още преди да се омъжи за него.

Интересува се живо от литература, съвременните политически процеси на страната, както и от глобалните въпроси на сигурността.

— Да, варварски, ужасно беден!… — високо и натъртено произнесе той. — Впрочем това е известно на целия град.

, който дори споделя по-късно, че „в изблик на възхищение взех, та изпратих на автора честитка за Нова година и горещо го поздравих с успеха“.

А после, сякаш това беше напълно естествено и не можеше да не се случи, той я прегърна и привлече към себе си.

Вечерята мина оживено и весело, както винаги. Много рядко някой от семейството биваше недоволен или сърдит. Хранеха се със сметка, но изобилно. Освен имотите на село, Чакъра притежаваше край града лозе и нива, засята с тютюн, които бе купил износно от неизправни длъжници, използувайки пред лихварите авторитета на службата си и приятелството си със съдебния пристав.

— И тая година ще дам максула на генерала — важно заяви той.

И както винаги, не я забелязваше. Навярно я бе помислил за някое момиче от крайните квартали, полугражданка-полуселянка, която изнася грозде за продан в града.